draski

— Да ме искаш, да не можеш да ме изгониш от ума си, да се чувстваш безсилен, обсебен, да ме сънуваш, да се будиш изморен от сънища, да целуваш ръбчето на чашата с кафе отчаян, че не са устните ми, да се размазва всичко пред очите ти и да добива моите очертания, моя глас, моя смях; моят мирис и моето присъствие да ти липсват, ужасно да ти липсват, да те боли от липса и да поискаш да “издереш страстта в лицето ми” ръцете ти да трепват, докато любовта ти, страстта ти и целият ти смисъл се концентрират в желанието да ме имаш, сега и завинаги. Но не знам нищо, само, че те обичам — И аз.

изтръгваш от корен обичта ми, вярата в луната, в меките ни длани, в светлината като страхлив безумец, ослепял и онемял  от истина като жесток жътвар сърдит на сухата си нива палиш безпощаден огън, за да убиеш всичко Биляна Атанасова © 2020

нека вали този дъжд, понеже се изморих да плача, имам пълна колекция от изоставености в най-различна форма във формата на лъжа и на обещание, което е едно и също и във формата на мълчание, което прогаря вътрешностите ми и под формата на разходка под ръка с изтичащото ми време тук; нека, нека вали този дъжд, студен като теб, безжизнен и твърд, с металното ехо на покривите, със задушливия дим в небето, с мъглите, които покриват очите ми, зачервени от взиране в теб, в теб, който те няма, в мен, която ме няма, в нас, които няма да бъдем. Биляна Атанасова © 2020

«Душата ми от днес във лед мълчи, скована от безоблачно небе, но лъч надежда може би струи в усмивката на малкото дете.» ❧ ❧ ❧

"Солта е моето наследство" Нели Закс сега мисля, че любовта е присъда, изтърпявана в килия от копнежи, опитни, безсърдечни мъчители ядат ума, душата ми и крачат важно, в очите ми светят с ярки слънца, красота, планини, морета, и смях, после яростни всичко захвърлят и го стриват на безцветен прах. - Яж това! Пий го! Живей от него! Нали това е всичко, което искаш?! Стискат с черни нокти съня ми и не мога да те сънувам, а после ми показват твоя снимка и ме питат дали зная кой си... - И кой е той?! И защо го обичаш? - Не го познавам и не го обичам! И те уморени се тръшват край мен и заспиват като глутница сита, намерила някаква мърша в полето. Плача над тях, с разпиляна коса безчовечни, безумни, жестоки, моите странни кръвожадни деца... моите любими предатели. И в сълзите ми няма утеха и край, любовта е по-дълга от живота, а радостта е само краткият миг, в който пия отровно сладка вода, и я превръщам в сол с очите си. Биляна Атанасова © 2020

Знаеш ли, харесвам един пръстен, злато, скъпоценни камъни,  с недостижима цена и обещание: чакай ме, чакам те ще се сбъднат желанията ти, ще те обичам, обичам те и преди те обичах, знаеш завинаги ще бъдем по-близо, имай търпение ми казваш докато ми подаваш  малката кутийка с пръстен...  и се оказва, че знаеш, и е малко страшно. Биляна Атанасова © 2020

думите се блъскат в полетата нестройни недостатъчни написвам и изтривам хаоса чакам да се обадиш загубена в тишината ти все там някъде се въртя около мястото за среща несигурно гледам часа закъсняваш отдавна — с години  — броиш ли ги как ми се иска да не знаех че са изминали окончателно как ми се иска да е грешка която може да се поправи, защото винаги ще ми липсва частта от мен, която си ти нощем заспивам само  ако и тя заспи думите се блъскат напразно изкривени и недостатъчни чудовищна бездна, написвам и това значи искам те не отговаряш нищо, а по-нежно е да ме убиеш Биляна Атанасова © 2020