draski

Скицирам бъдещето предпазливо, намислям си неща, наричам пръстени и дни, сънувам житни класове лятото се сменя с есен живея в нея като в обред познавам този вечен кръговрат на обредите и сезоните и се питам случи ли ми се намисленото преди да ме покрият с оня плащ Биляна Атанасова © 2016

Между разтворените ми крака се процежда светлината     оскъдна в кабинет с един прозорец краката ми са безразлични към срама отпуснати безжизнено във въздуха аз нямам поглед, но виждам как от мен извира реката на живота и сменя своите вълшебни цветове и в нея плуват съсиреното щастие и книжна лодчица надежда и в нея плуват страховете и с нея си отиват и сменя своите ръждиви цветове и спира. Биляна Атанасова © 2016

не знаят път да се завръщат птиците към разрушените гнезда на тая къща ще свият нови някъде далече и няма да се люпят пилета, няма да пищят от страх и глад, няма да се рони кал и слама по лъскавия бял перваз от камък не знаят път към не дома и няма да се върнат ще бъде тиха твойта стряха, ще бъде чиста, но ти ще си бездомна птица Биляна Атанасова © 2015

имам жълти круши на плота в кухнята на съседната къща тази сутрин коминът запуши закономерно есенно краката ми боси търчат през стаите чорапите и чаят все още е бодро лютеничено ще се пекат още чушки за зимнина но вече е есен моравото димитровче в шумата — гърнето пукнато малкото лястовиче свито на дъното от студ и мъка Биляна Атанасова © 2015

eдно стихотворение, в което през прозореца надничат узрели круши пердетата се раздвижват от вятъра — спокоен спомен от снощната буря стихотворение, в което децата лениво подритват топка край недопитите в събота бири и непочистените барбекюта думите се изплъзват бааавно през вратата на терасата христо и кристиян да се качват вечерята ще е ранна в моята чаша две ледчета почти разтопени ми напомнят, че през август няма понеделници Биляна Атанасова © 2015

Пепел по клавиатурата пуша в стаята на ръба на закона да нарушавам законите в собствената си държава ми се струва примамливо Биляна Атанасова © 2015

Любовта ешафодът, страстта е палачът отровата радост болката утеха унижението щастие грозотата прелест допрели сме костите си, за да не се срутят в бездната отчайващото ни щастие със стиснато гърло, което се бори за глътка въздух Любовта е сцена страстта е пиеса думите са радост краят утеха смъртта е щастие светлината прелест ще се докоснем зад завесата ослепени Биляна Атанасова © 2015